Инфо
Проектиране на подпорни стени.
ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ са най-разпространените геотехнически съоръжения. Биват различни видове: тежки, леки (конзолни), каменни, тухлени и навлезлите габиони. Използват се за преодоляване на денивелация на почвата от 1-2 до 4-5 метра. При по-големи височини започват да стават неикономични. Най-честата им употреба е при терасиране на наклонен терен и при защита на пътно съоръжение. Сравнително елементарни са както за изчисление, така и за изпълнение. Задачата за подпорни стени със своята близо 300-годишна история е една от първите геотехнически задачи.
Задачата за проектиране на подпорните и укрепителните съоръжения е свързана с няколко етапа на работа, които включват:
определяне (избор) на строителни височини, което се диктува от технически, икономически,естетически и други мотиви;изясняване на големините и разположението на полезните товари;
установяване на физико-механическите характеристики на почвите встрани и подсъоръженията;
избор на типа на подпорното съоръжение и формата на напречното сечение, вкл. приемане на начални размери и дълбочини на фундиране (при стените от шпунтов тип -забиване);
определяне на земния и водния натиск;
проверки за сигурността на съоръжението – доказване или отказ от първоначалните, респ.определяне по итерационен път на подходящи, размери.
представяне на проектните решения в графичен вид, необходим с оглед на изпълнението.
Има различни видове подпорни стени, бетонни, каменни, тухлени. Най-разпространени са бетонните стени поради факта, че бетона е устойчив материал за случая и притежава необходимата носеща способност. На фиг.1 са представени няколко вида подпорни стени : ъглови конзолни безребрени, ъглови конзолни оребрени, ъглови с обелкчаващи конзоли, ъглови анкерирани, подпорни стени на пилотна рамка – видове подпорни стени: ъглови конзолни безребрени, ъглови конзолни оребрени, ъглови с обелкчаващи конзоли, ъглови анкерирани, подпорни стени на пилотна рамка;
Тежките бетонни подпират почвата със своето собствено тегло, което обаче предполага голямо количество излят бетон. По тази причина те биват изоставяни в миналото и вече голяма част от проектантите се ориентират към леки конзолни стени.
Леките стени работят със т.нар. конзола върху която стъпва почвен масив който служи като противотежест.Леките подпорни стени са най-разпространиения вид подпорни стени. Особеното при тях е, че една част от почвата върху задния отстъп, тежи върху стената и това и пречи да се преобърне. Обратния насип зад стената бива моделиран по различен начин но най-често се изпълнява от несвързан материал с висок ъгъл на вътрешно триене. Задължително се изпълнява специален дренаж и отвори наречени „барбакани“
При необходимост от по-високи подпорни стени и големи натоварвания се налага подпорната стена да се изгради върху пилоти. Това се налага тъй като контактната повърхност под основната плоскост на стената няма достатъчна способност да понесе напреженията от хлъзгане. Изчислението на този тип стени е по-сложно и изисква консултация с геотехнически инженер.
